На 17 януари 1807 г., на бал във Варшава Наполеон обърнал

На 17 януари 1807 година, на бал във Варшава Наполеон обърнал внимание на една дама, която се отличавала сред останалите по скромността на облеклото си: бяла рокля с бял тюл. Веднага го информирали, че това е 20-годишната полска аристократка графиня Мария Валевска. Императорът я поканил да танцуват кадрил. Мария отговаряла на въпросите му толкоз непретенциозно и танцувала по този начин грациозно, че незабавно завъртяла главата на Наполеон.

Красавицата била брачна половинка на граф Анастазий Валевски. Той бил с 50 години по-възрастен от жена си и за него това бил трети брак.

Покорителят на Европа бил привикнал да се държи с жените също толкова решително, както и с държавите. Той не обичал дългите обсади, даже не си губел времето да нападна. Обикновено при жената, която харесвал, изпращал един от своите адютанти с инструкции кога тя да се яви в императорските палати. Почти не срещал откази. На идната заран „ ощастливената “ дама получавала от същия адютант букет цветя, някакво украшение и торбичка със сума, съответстваща на полученото от Наполеон наслаждение.

Сега обаче нещата се объркали. На сутринта след бала Бонапарт изпратил на Мария къса записка: „ Вчера виждах единствено Вас и копнеех единствено за Вас. Дайте ми опция да загася разгорелия се пламък. Наполеон “.

Това пошло писание по този начин ядосало графинята, че тя даже не счела за належащо да отговори. Императорът бил доста сюрпризиран и написал друго писмо, с доста по-нежни думи, подобаващи за случая. Пак нямало отговор. Недостъпността на обекта на желанието му съществено разпалило пристрастеността на Наполеон. Той изпратил на Мария трето писмо, в края на което наблегнал на патриотичните й чувства: „ Ако пожалите моето нещастно сърце, аз ще извърша всичките Ви стремежи, а Вашата Родина ще бъде още по-драгоценна за мен “.

Тази еднопосочна преписка не била загадка за варшавското висше общество. Полските аристократи почнали да убеждават графиня Валевска да отстъпи на желанието на френския император. Патриотичните сводници уверявали младата жена, че в случай че изневери на брачна половинка си не просто по този начин, а от любов към Отечеството, то това въобще не е грях, а напротив, благородно дело. Горката Мария не могла да устои дълго и се съгласила да се срещне с Бонапарт.

В каретата на път за двореца графинята почнала да плаче и не могла да се успокои. На Дюрок, хофмаршалът на императорския двор, му се наложило да внесе на ръце ридаещата гостенка.

Наполеон схванал, че срещата, към която толкоз се стремял, не ще се състои съгласно неговия план. Цяла нощ, седнал на дивана до Мария, той опитвал да я утеши, а тя се обливала в сълзи и му се оплаквала както от личната си горчива орис, по този начин и от тази на Полша. След подобен сеанс по психотерапия не оставало нищо друго, с изключение на да я отведат назад у дома. Подире й били изпратени луксозен букет, диадема от брилянти и писмо. В него Наполеон канел Мария на обяд и я молел да вземе приложения букет със себе си: това би означавало, че не е безразлична към възприятията му. Графинята тутакси върнала диадемата на пратеника и дошла на обяда, но без никакви китки.

Неудовлетворената пристрастеност на Наполеон се разпалвала от ден на ден и повече. Вечерната намира се повторила три дни по-късно. Мария към този момент не плачела, но и не отстъпвала пред повече от транспарантните подмятания на императора. Накрая на Бонапарт му писнало и той заречен да възвърне самостоятелното Кралство Полша. Сега към този момент дамата се предала…

Любовните срещи почнали да се повтарят съвсем всяка нощ. Цяла Варшава чакала влюбеният император да извърши обещанието си. Наполеон обаче не бързал, пък и нова военна акция го разсейвала от любовните удоволствия – трябвало да победи прусите и руснаците в борбата при Фридланд (14 юни 1807). Скоро бил подписан Тилзитският мир. Поляците били мощно разочаровани – фантазиите им не се изпълнили и Наполеон не възстановил Полското кралство. На пръв взор графиня Валевска би трябвало да се обиди и да прекъсне връзката – само че по това време тя към този момент била влюбена безумно в Бонапарт и веднага му дала прошка измамата.

През 1808 година императорът й подарил къща на улица „ Викториоз “ в Париж и Мария почнала да прекарва по-голямата част от времето си във френската столица.

Интересното е, че остарелият граф Валевски се отнасял умерено към особеностите в парижкия живот на младата си брачна половинка. Двете му сестри също живеели на „ Викториоз “, като прикривали връзките сред Мария и Бонапарт.

През 1809 година почнала френско-австрийската война. Щом Наполеон завладял Виена, той веднага изпратил за Мария. Там тя съобщила на любовника си, че е бременна. Щастието на императора било безгранично. Бъдещото дете на Мария несъмнено било негово. Това означавало, че той е кадърен да стане татко и да основе нова династия, която да ръководи Френската империя.

На 4 май 1810 година Мария родила наследник на име Александър в имението на брачна половинка си. По време на нейния „ отпуск по майчинство “ Наполеон съумял да се разведе с Жозефина и да се ожени за австрийската принцеса Мария-Луиза.

Императорът дал на сина на Мария купата „ Граф на Империята “ и обширни владения в Неаполското кралство. С това завършила любовната им история. Императорът трябвало да „ работи “ за правоприемник на трона и Мария не искала да му пречи.

През септември 1814 година тя наела транспортен съд и отишла със сина и сестра си на остров Елба при заточения император. Два дни дребният Александър обикалял острова, придружен от бавачка и двама гвардейци, а майка му и баща му съвсем не излизали от издигнатата специално за тях палатка. Това била последната им любовна среща.

–